Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2012 17:07 - ПОБЕДИТЕЛЯТ
Автор: vict0r Категория: Други   
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.01.2012 17:08


Много ми се иска да успея да представя по малко по-различен начин това, за което сядам да пиша. Историята, макар че може и да се стори тривиална на някого е нещо, от което за съжаление никой от нас не е застрахован.

Позволете да започна така: думичката victory означава победа на най-разпространеният днес език - английският. Тя е възприета от латинската victoria, която също означава победа. Първоначално е използвана като понятие във връзка с военни действия и по-точно със спечелването им (разбира сеJ). Впоследствие тя намира приложение и при всякакъв вид постижения, били те военни или не. От гледна точка на човешките емоции, победата се придружава от остро чувство на гордост, както и повишаване на веществото ендорфин в човешкия организъм. Ендорфин - хормонът на щастието. Това, към което всички така отчаяно се стремим. Днес, думичката victoria (победа) e широко разпространена и намира приложение във всякакви аспекти, а от нея произлиза и така популярното напоследък име Виктор, което в реда на нашите мисли трябва да означава Победител. Сами разбирате, че не всеки може да носи подобно име и да бъде малодушен човек или мижитурка. Поне не е редно! Та, случи се да познавам човек с име Виктор. Виктор, също като почти всеки един от нас се роди здраво и жизнено детенце - първото на гордите мама и тати, които даваха цялата си любов (и продължават да я дават, разбира се) за него. Нещеш ли обаче, един ден Виктор се събуди малко болничък - слаба кашлица и ниска температура. Симптоми, които на пръв поглед мязат (както казваше дядо ми) на гнойна ангина, каквато и беше лекарската диагноза. Само че нещо не беше както трябва и специалистите се принудиха да направят още някакви изследвания, които извадиха наяве страшната диагноза - остра форма на левкимия, разпространяваща се в рамките на 7 до 10 дни и поразяваща организма почти непоправимо, освен ако (в живота винаги има едно „освен ако...”, което не винаги се появява в отрицателен смисъл) много скоростно не се започне лечение, което дава шанс на Виктор да пребори със страшната диагноза. Разбира се скоростното лечение започна подобаващо скорострелно и Виктор беше подложен на унищожителната химиотерапия, както и на така наречената лумбална или още гръбначна пункция. При тази манипулация една игла се вкарва между прешлените на пациента като целта е да се достигне до гръбначно-мозъчната течност (костен мозък). Иглата за лумбална пункция е сравнително дълга - около 10см и доста дебела. Предвид това, както и фактът, че манипулацията се извършва без упойка, е меко казано, доста болезнена. Но нашият победител се справя с това и дори по някакъв начин успява да приеме всичко с усмивка. Покъртителен факт, който свидетелства за това, че неслучайно е дарен от родителите си с това име. Говорейки за родителите (понеже и аз имам щастието и привилегията да съм такъв), си мисля, че ако има ад, то това трябва да е той. Виктор в момента е на 11 месеца. Грозната болест се всели в него, когато беше на 10. От този момент нататък за тези хора няма бял ден. Ежедневието им преминава в молитви и надежди, че все пак има господ и той ще направи така, че Викторчо ако не друго, поне ще има шанс да опита да се пребори за живота си. Нещо, за което са нужни средства. Или ако искате да звучи по-болезнено - пари. Пари - нещото, което днес в нашата китна държавица се набавя все по-трудно с честен труд. Но нещо толкова жизнено важно за малкия Виктор. То ще му послужи да се превърне в голям победител. Защото, съгласете се, но човек има право на избор. Има право да избира по какъв начин да живее живота си, има право да избира в какво да се превърне и какво да постигне. Също така има право да избира дали изобщо да се превръща в нещо или просто да лежи на дивана, гледайки тъпо в телевизора по цял ден или пък да стои пред блока с бира в ръка и да псува по колите, които минават по улицата, самосъжалявайки се. Има право да избира дали да създаде семейство и да придаде по този начин смисъл на живота си или да си пререже вените, отказвайки да живее повече. Има право да умре от свръхдоза наркотици на 20 или да доживее бавно и мъчително до 55, деградирал от алкохол мизерия и гадни мисли. Човек има право на този избор. Но има право и да живее, има право да бъде щастлив. Да обиколи света, да чете много, да помага на хората. Има право да намери начин според възможностите си да накара останалите да се чувстват добре, да се чувстват важни, значими. Дори за миг. И най-важното - има право да обича и да бъде обичан, да дава и да получава. Всичко, което изброих е, както казват юристите наше изконно и неотнемаемо право и никой няма право да ни го отнема. На този етап обаче малкият Виктор с голямото сърце няма това право. Той дори не знае че има право да го има, а всъщност го няма. И единствената причина за това е не толкова болестта, която съм сигурен, че той ще победи, а това че липсват достатъчно средства за да му се даде възможност да го стори. Слава богу, канските усилия на родителите му засега се увенчават с известен успех и добри и щедри хора са изявили желание да помогнат. Това обаче не е достатъчно.

Грозно е да се просят пари. Аз самият мразя изпросената благотворителност, но случаят е съвсем реален и това е един начин да добие макар и не толкова широка публичност. Защото съм сигурен, че когато на хората им е известно за подобни случаи - помагат. А смятам, че е наш морален дълг да направим всеки каквото може, за да помогнем на Виктор да спечели първата и най-важна битка в живота си. И той ще я спечели! 
Маса административни пречки (които надяваме се ще бъдат преодоляни за кратко, защото времето е дота ограничено) не позволяват откриването на така наречената "дарителска сметка", поради което на този етап се употребява сметка с титуляр майката на Виктор - Александрина Георгиева Александрова. Банката е "Първа инвестиционна банка" АД, а сметката е 
BG46FINV91502015270522, BIC FINVBGSF.
Истината е, че докато не минат процедурите на химиотерапията и не се види как точно ще я понесе пациента, не може да се назначи основното лечение и в тази връзка не се знае колко точно пари ще са необходими. Става дума за сума от порядъка на 300 000 лева. Това не са милиони, но все пак са достатъчно непосилни за нашата действителност.
Ако смятате, че имате възможност, каквато и да е тя, 
(всяко левче е от полза)  нека да обединим усилия и да помогнем на Виктор!



Гласувай:
0


Вълнообразно



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vict0r
Категория: Други
Прочетен: 5572
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031